Христос Благодетел
Строг и същевременно мек образ в цял ръст. Погледът му следва посетителя от различни места в помещението.
Начало / Стенописите
1259 г. · неизвестен майсторСтенописите в Бояна са рисувани за кратко време, от художник, чието име не знаем. Наричат го просто Боянския майстор. Той е работил по каноните на своето време, но е оставил на всеки образ нещо лично — едно леко извиване на устните, наклон на главата, умора в погледа.
В горния и долния етаж има над двеста и четиридесет фигури и десетки сцени. Не е нужно да ги познавате всичките. По-долу съм подредил онези, на които аз винаги се спирам, и няколко думи, които помагат да ги „прочетете“.
Ктиторските портрети на северната стена са причината много хора да идват в Бояна. Калоян е с корона и тежка червена дреха, обшита със злато. Десислава стои до него — висока, стройна, с бледо лице и сдържана, почти неуловима усмивка. Между двамата е моделът на църквата, който те „поднасят“ на светеца.
Удивително е колко индивидуални са тези лица. Те не изглеждат като схеми на владетели, а като портрети на конкретни хора, които художникът е виждал. Десислава често наричат „българската Мона Лиза“ — сравнението е малко пресилено, но разбираемо.
Срещу тях са изобразени цар Константин Асен и царица Ирина. Заедно четирите фигури са рядък документ за облеклото и бижутата в двора от XIII век.
Строг и същевременно мек образ в цял ръст. Погледът му следва посетителя от различни места в помещението.
Цял цикъл от сцени за чудесата на светеца. Морските сцени с кораби и вълни са сред най-живите на стените.
Свети Георги, свети Димитър и други в доспехи — млади, леко замечтани лица, далеч от войнствената поза.
Тайната вечеря, Сретение, Рождество — с битови подробности, в които някои изследователи разпознават местни храни.
„Майсторът от Бояна не е рисувал светци, които стоят над хората. Рисувал е хора, които са станали светци.“ — мисъл, която често чувам от екскурзоводите
Няколко думи, които ще срещнете в книги и обяснителни табели. С тях разговорът за стенописите става по-лесен.
Всеки посетител издишва влага. В малко помещение тя бързо се натрупва по студените стени и може да повлияе на мазилката и пигментите.
Дори няколко души повишават температурата вътре. Резките колебания са едно от най-големите изпитания за стара живопис.
Затова не се използва светкавица и обикновено изобщо не се снима. Красивите снимки ги има в книгите — тук гледайте с очите си.