Начало / Сградата

Три века под три покрива

Боянската църква е малка — можете да я обиколите за две минути. Но ако вървите бавно и гледате стените, ще прочетете в тях цялата ѝ биография: каменната основа на най-ранния храм, нарядната тухлена украса на XIII век и простата измазана стена на възрожденското преддверие.

Схематичен план на църквата върху тъмносин фон: източна част с абсида и купол от X–XI век, по-голяма двуетажна пристройка от 1259 г. и западно преддверие от XIX век — Схемата е опростена и без мащаб — само за да се разбере редът, в който частите са се долепвали една към друга.

първи етап

Източната църква

Най-старата част е малък храм с кръстовиден план, полукръгла абсида на изток и купол върху нисък барабан. Зидарията е смесена — ред камък, ред тухли, свързани с хоросан. Отвън е най-скромната от трите части, но под стенописите от XIII век тук има и по-ранни слоеве живопис.

втори етап · 1259

Пристройката на Калоян

Двуетажната сграда е долепена от запад. Долният етаж е замислен като гробница на ктиторското семейство, а горният — като параклис. Фасадите са украсени с плитки ниши, тухлени арки и керамични розетки, които на слънце светят в топло червено и охра.

трети етап · XIX век

Западното преддверие

През 1845 г. местните хора добавят просторно преддверие. То е простичко, с измазани стени и правоъгълни прозорци, и днес служи като естествен „вход“ към по-старите части. Именно тук човек спира и изчаква реда си.

⌂

Какво да търсите по фасадите

Шевовете. Застанете на югоизток и погледнете там, където двуетажната част се допира до източната църква. Линията на покрива се чупи, редовете зидария не съвпадат, а височината рязко се променя. Това е най-нагледното място да видите, че сградата не е строена наведнъж.

Тухлената украса. По пристройката от XIII век тухлите не са само строителен материал — с тях са „рисувани“ зигзаци, полукръгли арки и рамки около прозорците. В ниските лъчи на сутрешното слънце релефът се вижда най-добре.

Керамичните розетки. Малки глазирани кръгове, вградени в стената. Повечето хора минават покрай тях, без да ги забележат, а те са характерен белег за строителството от онова време в българските земи.

Покривите. Три керемидени покрива на различна височина, плюс малкият купол над най-старата част. Отдалеч, от пътеката в градината, силуетът напомня на стълба, която се изкачва към планината.

Рисунка на църквата отстрани: вляво абсидата и куполът, в средата тухлената двуетажна част с ниши, вдясно светлото преддверие — Отляво надясно: източната църква с купола, пристройката от 1259 г. и преддверието от XIX век.

✶

Ктиторите

Севастократор Калоян е бил близък роднина на тогавашния цар и владетел на земите около Средец — днешна София. Заедно със съпругата си Десислава той поръчва пристройката и новата украса на целия храм. Над входа на горния етаж е изписан ктиторски надпис с годината 1259.

Двамата са изобразени в цял ръст, в богати дворцови одежди, с модела на църквата в ръце. Срещу тях стоят царят и царицата от епохата — Константин Асен и Ирина. Това е рядък случай, в който знаем не само кой е дарил една сграда, но и как са изглеждали хората, свързани с нея.

Няколко размера за ориентация

Цялата сграда е изненадващо малка — вътрешните помещения побират само шепа хора едновременно. Затова и посещенията вътре се правят на малки групи, а времето в помещенията с най-ценната живопис обикновено е ограничено. Не го приемайте като неудобство: при толкова тясно пространство дишането, влагата и топлината на посетителите наистина имат значение за стенописите.

Ако искате да видите повече подробности, отделете време за самите образи — страницата за стенописите е подредена като малък пътеводител по стените.

„Тази сграда никога не е била завършвана. Тя просто е продължавала — поколение след поколение.“ — бележка, записана на пейката под секвоята